Антигона - Софокъл

  •  

     

     

     

    „Антигона”

    Софокъл

     

    1.     История на творбата:

     

    А) поставена през 442 г. пр. Хр. на Големите Дионисии в Атина; на следващата година избират Софокъл за военен стратег – което показва голямата роля на театъра в света на древните гърци;

     

    Б) митологическа основа – митове от  Тиванския цикъл.

     

    2.     Сюжет и структура:

     

    А) действието се развива пред царския дворец в Тива; действащи лица….;

     

    Б) образцова структура.

     

    3.     Драматическа функция на пролога:

     

    А) въвежда в ситуция на конфликтност – заповедта на Креон поражда конфликтна ситуация – завръзка;

     

    Б) човешките характери в пролога – контраст между Антигона и Исмена – антиподи;

     

    Антигона:

    -          защитава и отстоява свещен дълг, следва старите родови закони, неписаната норма на традицията, ненарушимите божествени правила;

    -          нарушава писаните държавни закони – отхвърля авторитета на Креон, не зачита властта;

    -          дръзка, упорита, решителна, горда, твърда в отстояване на позицията, целенасочена, непокорна, вярваща в благородна кауза;

    -          действена (!).

     

    Исмена:

    -          подчинява се на силата на властта, не разграничава закон от своеволие;

    -          плаха, нерешителна, колеблива, благоразумна, покорна, послушна;

    -          въплъщава старогръцкия идеал за скромна девойка с традиционно възпитание, губейки идентичността си в критична ситуация;

    -          съзнание за женската слабост (!).

     

    В) основни художествени средства за изграждане на образите – антитеза, контраст, речева характеристика, ирония, сарказъм;

     

     

     

     

     

     

     

    Г) очертават се основните конфликти – сблъсък между два морала, два вида право; човекът е видян като способен да изрази волята си;

     

    Д) основни проблеми - темата за братоубийството като космическа катастрофа; смисълът на наказанието; мотивът за родовото проклятие бележи всичко с трагизъм