Идеи за превенция на агресията при децата

  •  

    Идеи за превенция на агресията при децата

     

    Проблемът за агресията и агресивността е значим за разглеждане както за теорията, така и за практиката. Обект на изследване от учени и практици, от много научни области, е същността на понятието, съдържанието, измеренията му и неговите детерминанти. Води се спор относно природната особеност на агресивността – дали тя е вродено или придобито свойство на индивидите. Неразрешените главни противоречия, явленията на класово разслоение, безработицата, бедността, престъпността утвърждават агресията като закономерност в отношенията между хората, между малките деца, учениците, учителите. Ето защо въпросът е социално значим и особено важен за разрешаване и в педагогическата практика. Агресивното поведение е със социално решаващо значение и е изключително важно неговото преодоляване. Процесът изисква целенасочено включване на основните педагогически фактори, семейството и обществото за преодоляване на всякакъв вид агресивно поведение.

    Липсата на родителски контрол и грижи, криминогенната приятелска среда и негативните  образци на подражание влияят най-силно и най-пряко върху поведението на подрастващите, при които се открива склонност към агресивни прояви при разрешаването на проблемни ситуации.

         Много са причините, които биват изтъквани като първоизточник на агресия. Възникването на проблема е в следствие от комплекс от причини. Възпитателните фактори са в единството на семейството, училището и обществото. Обикновено децата могат да възприемат чуждото агресивно поведение като модел на подражание в зависимост от наказанията или възнагражденията, които следват. Тук влияние оказват и много личностни и социални фактори.

    Специалистите смятат, че агресивното поведение е като своеобразен вик за помощ, за внимание към неговия вътрешен свят, в който са се натрупали прекалено много разрушителни емоции, с които детето няма сили да се справи само.Някои идеи за справяне с детската агресивност са:

     

    1. Извънучебни занимания и насочване на енергията към друга подходяща дейност - дори когато агресията вече се е проявила по един или друг начин, детето трябва да има възможност да „пренасочи” негативната си енергия, да я преобразува в нещо градивно.Един от положителните примери в това отношение е свиренето на ударен инструмент. Смисълът на това е, че:

          - Детето твори, вместо да разрушава, а заедно с това изгражда личен творчески усет и се учи да възприема и създава изкуство.

          - „Ударът” по барабана замества буквалния удар, насочен към друго дете.

          - Свиренето на ударен инструмент помага за освобождаване от натрупаната отрицателна енергия, потиснати емоции. Изгражда се на нов душевен свят, безопасен за детето, където то получава усещане за контрол над ставащото.

          - Детето намира нови начини за комуникация и изразяване на себе си.

     

    2. Да се обръща внимание на децата, да усещат, че са обичаниедно от най-силно травмиращите обстоятелства за детето е липсата на обич и внимание от страна на родителите, особено в периода на физическо и психическо съзряване. Тези деца трудно се социализират и често имат проблеми с междуличностните контакти. Случва се да упражняват физическо насилие върху други деца, особено ако те са израснали в нормална социална среда. Липсата на внимание, липсата на подкрепа водят до отчуждаване между родители и деца, което от своя страна е голям фактор за повишаване на агресивността. Затова е от изключителна важност децата да усещат, че са обичани, ценени, че това, което правят, има смисъл и се забелязва от някого. Важно е да им се обръща непрекъснато внимание, родители и учители да се занимават с тях, да им отделят от времето си.

    3. Обратна връзка – децата са болезнено раними и чувствителни, изживяват всичко по свой начин, затова изпитват остра нужда от подкрепа и разбиране от обичащи  ги хора. Това са хора, които са спечелели доверието им, хора от които се учат и се стремят да им подражават. Диалогът между родителя и детето не трябва да е монолог на родителя, който наставлява, поучава или упреква, нито монолог на детето, което дава обяснения и отправя молби. За ефективно общуване в семейството е нужно, когато детето говори, да не го прекъсваме или да го поправяме, защото рискуваме то да престане да споделя вълненията и преживяванията си. Важно е умението на родителя да изслушва детето и да споделя мнението и вижданията си, когато то има нужда от съвет. Възрастният не бива да вмъква в разговора думи и изрази, които блокират диалога, вместо да го насърчават. Така даваме възможност на детето да говори, да споделя за проблемите и емоциите си, защото общуването е основният механизъм за личностното формиране.

    4. Домашен любимец  – желанието на детето да има свой собствен домашен любимец  най-често се свързва с копнежа за истински верен приятел. Много деца изграждат силна връзка с животинчето вкъщи, като наред с игрите те се учат и на грижи. Колкото по-рано децата се запознаят с нуждите на животните, толкова по-лесно те усвояват ценни умения като тези да уважават другите,  да се съобразяват с техните  желания и не на последно място да носят отговорност. Ако детето си има свой домашен любимец, когото да обгрижва, да разхожда, да храни, това би съхранило у него по-голямо чувство на отговорност, на съзнателно изпълнение на задълженията си.