Йордан Радичков като творец за деца - анализ на 'Ние врабчетата'

  • Любомир  Тенев  обръща  внимание  на  липсата  на същински  спор в  Радичковия  диалог  и  в  разказите  на  неговите  персонажи. Тази  двойнственост  и  амбивалентност   на  Радичовите  текстове   изтъква  и  Снежина  Панова,  според  която  авторът  „използва  гротеската  като  свъзване  на  противоположни  и  изключващи  се  черти и  елементи  в  едно  цяло, което  непрекъснато  се  стреми  към  собственото си разрушение. Противоположните  сили  създават  тази  вътрешна  динамика  в  комедиите  при  абсолютно  спокойни , уравновесени,  статични  герои.” Освен  че  със  своята  уравновесеност  и  спокойствие  Радичковите  персонажи  напомнят  на Йовковите  ( самият  Радичков  нееднократно  говори  за  чувстваната  от  него  близост  с  Йовков) , Панова  открива  връзката  между героите  на  драматурга  и  тези  от  „Чичовци ”  на  Вазов. Според  В. Стефанов  словото  на  Радичковите  персонажи  „е  винаги  предметно и  „обяснително”, картинно”. То свежда  всичко  до образи и  вдъхва  живот  на  мъртвата  природа, дарява  с  човешки  качества  животинския  свят, на  отвлечени  понятия  дава  материална  осезаемост  и  зрим  образ.”

     

    Йордан  Радичков  ни  води  по  пътища  на  един  колкото  земен , обикновен  и  делничен ,толкова  странен, фантастичен и забавен  свят. Мнозина  са  запомнили  призива  му  от  сборника „Свирепо  настроение” – „Бъди  невероятен!” – което  ще рече  - не  екстравагантен, маниерен, учудващ  на  всяка  цена, - а бъди  нов  и  изненадващ, разширявай  границите  на  художественото  изображение,  обогатявай  реализма  за  сметка  на  фолклора, на  народните  поверия  и  предания, на  безрайния  свят  на  народопсихологията.

    Както  и  да  се  отнасяме  към  неговото  творчество  не  може  да  не  признаем ,че  то  постоянно  предизвиква, провокира  художествените  представи  винаги  ще  ни  издебне  от  най-неочакван  ъгъл,  ще  ни  поднесе  срещани  и  познати  неща. В  сборника  му  „Барутен  буквар”  се  сблъскваме  точно  с това  непреднамерено  новаторство  тъкмо  с рядкото  му  умение  да  ни  представи  героичното  в  неговата  най – безискуствена  форма, в най – масовите му  вариации  и  в  най- неочаквани  сплави и  нюанси.

    Един  от  най – ярките  аспекти  на  героичното, присъщи  на  перото  на  Радичков, срещаме  в  популярния  разказ  „Войничето”. Тук  се  борят  вероятното с  невероятното, истината  с  измислицата, правдивия  случай  с  приказката. Писателят  просто  е открил  един  много  ефикасен  имного  продуктивен  художествен  похват  или  по – точно  се  е  възползвал  от  художествените  богатства  на  фолклора, намерил  е  хиперболата, преувеличението , за  да  ни  покаже  как  понякога  в  реализма невероятното  е  по – убедително  в  художествено  отношение, без  него  нямаше  да  има  никакъв  разказ.

    Като  цяло  сборникът  „Барутен  буквар”    представлява  цикъл  от  разкази, с  кулминация  в  разказа „Камъни”.

    Първият  разказ  „Ямурлук”  започва  съвсем  по  радичковски,непретенциозно,  с  колоритна  устна  реч,  с  битова  атмосфера, от която  израства  фигурата  на  разказвача – обикновен  селянин  с  делнични  тревоги  и  радости. Този  разказ  ни  дава  възможност  да  направим  паралел  между  творчеството  на  Радичков  и  творчеството  на  Гогол – историята  за ушиването и  загубването  на  един  ямурлук. Точно  тази  история, разказана  от  Гогол,  даде  тласък  на  цялата  руска л итература  през  19век.

    В  този  разказ   Радичков  използва  художествения  похват  на  големите  комици  и  разказвачи  -  зад  външното, смешното, забавното  се  разкрива  голямото  течение  на  живота – сериозното, историческото. Художественият  детайл  играе  голяма  роля  в  прозата  на  Радичков,  вдъхва  живот, създава  прелест  на  повествованието,  неговата  неотразима  автентичност.

    Известният  писател  прибягва  и  до  друг  много  ефектен  и  много  модерен  художествен  похват: едно  и  също  събитие  се  предава  през  погледа  на  различни  хора, участници  в  него. Върху  този  похват  се  изграждат  разказите  „Две  щръклета”  и  „Момчето”.

    Радичков   понякога  е  упрекван  за  излишната словоохотливост,  в  нарушаване  на  строгите  изисквания  към  сюжета, дори  и  в  безсюжетност. „Барутен  буквар”  е  героичната  сюита  на  Йордан   Радичков. Всичко  най- силно  и  самобитно  в  неговия  талант, богатството  на  неговото  художническо  виждане, артистичната  лекота  и непосредственост  на  разказа, безукорния  психологически  рисунък,  безкрайните  нюанси  на  иронията  му  са  намерили  в  този  сборник   най- завършения  си  израз. Радичков  показва , че  не  само  в  битовия  разказ, гротеската  или  притчата, но  и  в  един  материал, който  изисква  друга  настройка  на  художественото  съзнание, друг  строй  на  речта,той  може  да  създава  безспорни  образци.  Героично  и  бит , героично  и  народпсихология, героично  и  комично са  се  преплели  в  тези  разкази. Радичков  не  забравя  никога  истинското  лице  на  живота  и  на  събитията, техните  комични  и  гротескови  превъплъщения.

    Много от  неговите  книги  са  приятно и   полезно  четиво  за  юношите  и  младите  хора. Творбите  му  за   деца  са  твърде  оригинални  по  замисъл, своеобразни  по  строеж  и  винаги  любопитни  за  изпълнение. Тези  творби  за  деца  са  твърде  различни  от  творбите  на  мнозина  и  по сюжет,  и  по атмосфера, и  по  език. Заедно  с  това  те  са  много  български, подчертано  съвременни. Творчеството  на  Радичков  има  и   една  изключително  интересна  страна – неговите  детски  творби  се  четат  с  интерес  и  от  възрастните. Редица  от произведенията  му   за  възрастни  са  непонятни и неразбираеми  за  децата , докато  всичките  му  просизведения  за  малките  са  нтересни   и  за  големите.

    Още  с  първата  си  книга  за  деца  „Шарена  черга”,която  излиза  през  1964 год. , писателят  показва, че  не  прави  разлика  в  отношението си  като  творец  за  възрастни  и  деца. В  тази  вълшебна  черга, плод  на  голямо  сърце  и  щедър  талант, са  „втъкани”  галерия  от  необикновени , врязващи  се  в  съзнанието  литературни  герои. Незабравими  остават  образите  на  магарето  от  „ Сянка  на  магарето ”, зайчето  от  „Храбрецът”, дървото  от  „ За  да  имаш  приятели ”  и  много  други. В  тази  първа  на  писателят  книга  за  деца „Шарена  черга”  проличава, че  между  полюсите  на  веселата  насмешка  и  искреното  поетично  удивление  ще  търсим  и  авторовата  позиция  на  гореща  прослава  на  земята  и  на  нейните  безкрайни  земни  цветове. Приказките  му  напомнят  за  детски  рисунки  с  тяхната  причудлива  поетичност  и  внезапност  на  образа.

    Появата  на  новата  детска  книга  на  Йордан  Радичков  „Ние  врабчетата”  окончателно  разсява  резервите  на  по  отношение  на  възможностите  и  уменията  му  на  повествувател  за  деца.

             Произведението  има  пет  издания -  от  1968 год.,  1970 год, 1977 год.,  1984 год.  и  1991год. -  и  във  всяка  от  тях  текстът  е  различен  и  се  случва  по  различен  начин.  Първото  издание  съдържа  12  разказа, второто – 20,  а  оттам  нататък  по  23  разказа. Второто  и  третото  имат  фиксация  „допълнително”.  В  третото  издание   има  нововъведения  във  врабчия  свят. Нова  е  появата  на  Краката  му  стърчат  навън,  Дебелачко  и  Запетайчето.

    Книгата  съдържа  отделни  разкази, свързани  с  общи  герои  и  се  възприема  като единна  и  увлекателна  повест.Книги  с  такава  композиция  са  особено  привлекателни  и  обичани  от  децата. Радичков  се  стреми  да  открои  всекидневието  като  извор  на  истински  чудеса, които  се  крият  в  малките  делнични  неща. Авторът  е  избрал  милия  врабешки свят  по – скоро  за  фон, за  да  покаже  любопитни  случки  и  интересни  истории  за  хората, за  техния  труд,за  техните  грижи,  вълнения  и  мечти. Героите  на  разказите  - Джифф, от  името  на  когото  се  води  повествуванието, Чир, Драги  ми  господине, У фу, юнашка  фланелка,  Пиук,  Митикаки, Чику, колекционерът, Котарака и  други. – са носители  на  мъдростта  и  опита  на  човека. Те  символизират  характерни  човешки  слабости  и  добродетели. Авторът  е  намерил  точни  и  колоритни  краски, с които  рисува  образите  на  своите  герои, верни  и  любопитни  подробности, с които  очертава характерите  им.