'Железният Ханс' - Братя Грим

  •  

    Един опит за интерпретация

    на приказката „Железният Ханс” от Братя Грим

     

    Приказката е универсален жанр, средоточие на дълголетния човешки опит и на мъдростта, на вечната борба между доброто и злото, красивото и грозното,  живота и смъртта, на истинските стойности в света. Тази уникална проява на човешката словесност е ценна със закодираните си посланията както за децата, така и за възрастните, защото съдържа житейските уроци на израстването, на взаимоотношенията между хората, на човешките страсти.

                  В авторските приказки на Братя Грим се открива един неподправен свят, от който струят светлина и любов. Там има всичко – царе, царски дъщери и принцове, човеци и вълшебства, там всичко е възможно, всичко се променя и преобразява. Това е химн на истинската красота, на общочовешкия стремеж към съвършенство и хармония. Занимателна и богата фабула, умела композиция, развити образи - носители на благородни човешки добродетели, ярък поетичен стил са онези характеристики, които правят произведенията на Братя Грим желано класическо четиво вече два века.

    Заглавието „Железният Ханс” не назовава главния герой, а дивия човек от мистичната гора като въплъщение на силата, която му помага да извърши подвига си. Според законите на вълшебните приказки, момчето става мъж и може да се ожени едва когато успешно премине през тежки и често непосилни за обикновените хора изпитания.

    Приказката започва в типичното за стила на Братя Грим взаимодействие с фолклорното начало, но същевременно звучи по-различно: „Живял в старо време един цар...”.

    Експозицията задава интересен модел, около който се организират времето, пространството и началните събития: царят веднъж изпраща ловец да му убие сърна в обширната гора около неговия дворец.  Отиването на лов е своеобразна инициация – проверка на готовността за встъпване в общността на мъже. Интригата се заплита около незавръщането. На следващия ден царят изпраща двама да търсят първия. След като и те изчезват, на третия ден той свиква всички ловци и им заповядва да не се връщат без тримата. Така ловците, заедно с кучетата, които повеждат със себе си, се изгубват в тайнствената гора, която потъва в „дълбоко мълчание и самота”. Налице е задължителният елемент, който да отключи развитието на действието по-нататък – нарушена е хармонията, нарушен е порядъкът  в царството.

    Завръзката идва след четири години – в двореца се появява безстрашен ловец, който се наема да открие и разгадае злокобната тайна на „нечестивата” гора. Въпреки предупрежденията, че няма да се върне жив оттам, мъжът, който заявява най-категорично, че не знае какво е страх, дръзва да навлезе в дебрите й. Стига до едно дълбоко блато и вижда как една гола ръка в миг се протяга от водата, сграбчва душещото наоколо куче и го завлича на дъното. Ясна е вече съдбата на изчезналите преди време мъже.

    Ловецът се връща, довежда трима мъже с ведра и им поръчва да изгребат водата. Близко до дъното намират легнал там един див човек. Следва кратка описателна характеристика – кафява като ръждиво желязо кожа и дълги до коленете коси, спускащи се над лицето. Видът на горския човек не ужасява, не отблъсква, а предизвиква почуда у хората. Те го връзват с въжета и го завеждат в двореца, където царят заповядва да го затворят в желязна клетка. Царицата трябва да пази ключа от клетката. Този на пръв поглед обичаен детайл има съществена смислоопределяща роля в разгръщането на съдържанието и би могъл да се асоциира с първородния грях – като жена, царицата не опазва ключа.

    Царят има осемгодишен син (2 х 4 = 8), който веднъж, докато си играе на двора, изтървава топката си и тя пада в клетката на дивия човек. Три дни поред детето моли затворения да му я върне, а той пък, от своя страна, настоява да му се отвори вратата.  Накрая царският син се съгласява да открадне ключа изпод възглавницата на непредпазливата си майка и докато отваря клетката, притиска пръста си (факт, който ще изиграе по-късно своята роля при неспазване забраната на Железния Ханс).

    Характерен момент с определяща стойност в поведението на героите от приказките на Братя Грим са добруването и безкористното благодеяние. Така е и в „Железният Ханс”. Дивият човек от мрачната гора връща топката на момчето, но, усетил свободата, хуква да бяга. То, типично по детски, започва да пищи, че ще го бият, мъжът се връща, вдига го на рамената си и бързо побягва обратно към гората. Когато стигат там, той казва на царския син, че ако изпълнява всичко, което му поръча, ще му бъде добре. Допълва, че има достатъчно съкровища и злато, повече от всекиго другиго на света – реплика, която изрича трикратно в хода на цялото повествование.

    Оттук нататък авторите вплитат в съдържанието чудодейни предмети и в духа на троичността на фолклорната приказка затвърждават магичното им действие. Железният Ханс завежда царския син при златния кладенец – ясен и бистър като кристал, където от време на време се мярка някоя златна рибка(у читателя се поражда асоциация за неочакван късмет и изпълнение на три желания)или златна змия(във фолклорното мислене е емблема на връзката със земята, като посредник между долната земя и горната), и му поръчва да го пази – да не падне нещо вътре, защото ще се размъти.Три пъти по невнимание царският син не спазва заповедта на дивия човек – заради притиснатия си на вратата на клетката при освобождаването пръст. Два пъти благодетелят му прощава – за златния пръст и за падналия в кладенеца косъм, но третия - когато момчето се оглежда в златните води и се навежда, за да види по-отблизо очите си, е фатален. Дългите му коси падат и се позлатяват, кладенецът се размътва и според условието – налага се да напуснегората и да тръгне по „утъпканите и неутъпкани пътища”.Неслучайно царският син трябва да се отдели от горския човек. Пред него е пътят на възмъжаването.

                  Младият човек  стига до един град. В изложението Братя Грим включват основния мотив за отношението между царската дъщеря и мнимия слуга, който всъщност има знатен произход. Желанието му обаче е да остане скрит за останалите и той се старае - шапката прикрива някакъв „кел” по главата му. Късметът е на негова страна. Има и своите благодетели – готвачът, градинарят, самата царската дъщеря. Братя Грим показват, че гостоприемството трябва да се заслужи и откроянат трудолюбието и добротата на момчето, неговата признателност, скромност, старание и чувствителност, усет към красивото. Това се долавя и в избора на цветя – вместо редки и облагородени, каквито препоръчва градинарят, героят предпочита да отнесе на царкинята дивите, които са по-благоуханни. Отново чак на третия ден тя успява да свали шапката на мнимия градинар и да види ослепителната му красота.

                  Кулминацията в приказния разказ е войната. В случая тя е емблема на мъжкото, на героичното, символизира силата и поставя акцент върху проявленията на високо-героичното. Царството е в опасност, и младият градинар заявява своята решимост да участва в бойните действия. Всички му се подиграват и му оставят хромия кон. На три  пъти момъкът спасява войската. С помощта на Железния Ханс, който въпреки прегрешението на царския син му обещава своята подкрепа,

    Следващото изпитание е турнирът с хвърлянето на златна ябълка. Непознатият рицар е централна фигура в тридневното празненство. Първият ден се появява на червен кон, втория – на бял, третия – на черен. Това са знаци здравето, на нравствената чистота и на човешката представа за прекрасното, защото черното винаги контрастира. Трите златни ябълки на върха на копието в нарастваща градация предполагат развоя на приказката. В героичността на царския син са закодирани разрушаването на злата магия, която тегне над инициацията му, както и щастливият край – с помощта на дивия човек от гората се възстановява хармонията в царството. Затова и приказката носи неговото име.