Кратко резюме на 'Под игото'

  • Под игото

    (Резюме)

    Част първа

    xI. Гост

    Чорбаджи Марко вечеря със семейството си на двора в прохлад­на майска вечер. На трапезата са стопанинът, неговата майка (баба Иваница), жена му и многобройната му челяд. Чорбаджията, както обикновено, насърчава децата да се хранят или им прави забележки, като по този начин ги възпитава. Той е посвоему строг и отговорен родител, който държи на учението, добрите нрави и честността. Не-случайно, макар и необразован, Марко е училищен настоятел в Бяла черква и приема това като голяма чест.

    След вечеря децата се събират около баща си. Чорбаджията прави забележка на майка си, която плаши малките с турците; интересува се как е болният Асен; кара Васил да разкаже нещо от наученото в училище за Русия.

    Неочаквано се чува шум от падане на керемиди от оградата и в двора настъпва суматоха. Марко взема отнякъде два пищова и отива да види какво става. В обора той открива непознат човек и след като го разпитва, разбира, че е синът на негов стар приятел - дядо Манол от Видин. Младият мъж - Иван Кралича, идва от Диарбекир. Като изяснява това, чорбаджията отива да успокои семейството си. Казва им, че страхът им е напразен; не споделя с тях, че имат таен гост.

    В този момент започва да се хлопа на външната врата. На Мар­ко му става ясно, че е онбашията, и тръгва направо към обора, за да скрие Иван на друго място. Но Кралича го няма. Това поражда трево­га у чорбаджията.

    xII. Бурята

    Кралича с бързи крачки се отдалечава от дома на чорбаджи Марко. В тишината на нощта той събужда едно куче и лаят привлича внима­нието на стражата. Гонят го, стрелят по него, но успява да се измъкне. Само връхната му дреха остава в ръцете на един от преследвачите.

    Кралича се озовава извън града. Там го застига силна буря. Нами­ра подслон в една празна воденица. Принуден е да се скрие, когато се връщат воденичарят и дъщеря му.

    Не след дълго вратата се разтриса от удари и се чува лай на хрътка. За зла участ във воденицата идват Емексиз Пехливан - добре познат навсички в околността със злодеянията си, и още един въоръжен турчин - негов другар. Воденичарят не е в състояние нито с молби, нито със сила сам да предотврати заплахата, която грози дъщеря му Марийка. Кралича не може да остане безучастен. Напада и убива с брадва Емексиз Пехливан, а след това, с помощта на воденичаря, успява да се спра­ви и с другия насилник - наръгва го със собствения му нож.

    Бащата на Марийка (дядо Стоян) не намира думи да изрази бла­годарността си. Двамата мъже заравят труповете в една яма, убиват хрътката и я хвърлят във воденичния улей. После заедно с момичето тръгват към близкия манастир, да пренощуват при дякон Викентий. В мрака не забелязват, че някой е станал свидетел на случилото се.

    III. Манастирът

    Дядо Стоян, Иван Кралича и Марийка влизат тайно в манастира и намират дякон Викентий. Воденичарят разказва накратко за случи­лото се. Свещеникът завежда непознатия мъж до една килия, в която да пренощува. Кралича му благодари и разкрива пред него името си и откъде идва. Викентий е истински въодушевен и споделя своите пат­риотични идеи. Той уверява госта си, че в манастира е в безопасност, и му пожелава лека нощ.

    Когато остава сам, Иван Кралича дълго време не успява да заспи. По-късно чува стъпки и пеене навън. Вижда странна фигура, излиза и се среща с Мунчо - безобиден слабоумен човек, който живее в ма­настира и всъщност е тайнственият свидетел на случилото се по-рано във воденицата.

    xIV. Пак у Маркови

    След бягството на Кралича от дома на чорбаджи Марко, стопани­нът бързо успокоява и отпраща онбашията.

    В този момент у Маркови идват съседът му Иванчо Йотата и док­тор Соколов. Те са въведени в стаята за гости, богато украсена и под­редена, приличаща на музей и на галерия заради старите предмети в нея и литографическите картини по стените.

    Доктор Соколов е млад човек с буен характер. Знае добре турски език и нравите на турците, другарува с онбашията, а вечер стреля през комина, за да създава смут. Отглежда мечка на име Клеопатра. Учас­тва във всички младежки увеселения и комитетски съзаклятия. Няма медицинско образование, но го наричат доктор и има доста пациенти, при чието лечение рядко прибягва до лекарства. Той е дошъл у Мар­кови като лекар на семейството, за да види как е Асенчо.

    Тримата мъже разговарят за случилото се по-рано вечерта. Става ясно, че Иванчо (изплашен, макар да не си признава) е съобщил в ко­нака за суматохата у съседите. А Соколов е срещнал Кралича, упътил го е къде е домът на чорбаджията и му е дал връхната си дреха. Марко отрича у тях да е идвал някой и подхваща разговор за Херцеговското въстание. Докторът прави сравнение между херцеговците и българи­те, разпалено говори за неправдите и страданията.

    В това време влиза баба Иваница и казва, че са се чули изстрели от пушки. Марко се притеснява за Кралича. Гостите си тръгват - Со­колов през външната врата, а Иванчо през комшулука1.