Културното наследство на Балканите - България, Румъния, Гърция

  • 2.1.4. Ивановски скални манастири.Ивановските скални църкви се намират на 18 км. южно от град Русе. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби.

    Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.

    Църквите и всички помещения край тях в местността "Писмата" при с. Иваново образуват големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (XIII-XIV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен II (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети.

    Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от XIII и XIV век, която е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на XIV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. "Висарионов патерик". През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През XVIII век е обект на поклонение.

    Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България. Популярен туристически обект.

     

    2.2. Средновековни градове и крепости.

    2.2.1. Крепостта Царевец във Велико Търнво.Крепостта Царевец е разположена край самия център на град Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393).През Средновековието хълмът, на който е ситуирана, е изцяло застроен с жилищни и административни постройки.

    Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г.пр.Хр.).То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр.Хр.) и желязната епоха (XIII-I пр.Хр.), когато негови обитатели са траките.През V-VII на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в.

    През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава.През XII в. започва изграждането на крепостта, запазена и до днес.Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западната част на хълма.В централната част е разположен Дворцовия комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и юг.Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.

    Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г и е завършена през 1981 г в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

    Царевец , Момина крепост и Трапезица се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата.Под тях имало големи подземия свързани с тунел.В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време.Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова.Тайните входове маскирали.Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част.По галерия се стигало до подземно езеро.Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи.Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия.От тук надолу имало няколко нива.На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел, никога не щял да се върне жив.Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни.Безброй златни монети били струпани на купове.Подземието под Момина крепост било на две нива.Съкровището било долу.Входът бил голям геран.На дъното се виждала вода.По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия.Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали.Втори вход имало в ниското.Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре.