Нервна клетка- строеж и функции

  • НЕРВНА КЛЕТКА – СТРОЕЖ И ФУНКЦИИ

     

    à Най-малката структурна и функционална единица на нервната система е нервната клетка. Има много различни видове нервни клетки – пирамидни /най-големите, те могат да бъдат изучени/, звездовидни и др. Нервната клетка поддържа общи структури с другите клетки, свързани с общите функции. Тя има органели, свързани с:

    1.      дишането /доставка на кислород/

    2.      храненето

    3.      отделянето

    4.      размножаването /деленето/

     

    à В структурирането на клетката активно участват РНК, която има транспортна функция и ДНК, която има информационна функция.

    Лизозоми – чрез тях се отделят вещества от обмена. При нарушения на ензимите става натрупване на отпадни вещества в лизозомите и се появяват т.нар. „болести на натрупването” – много тежки заболявания като вродени слепота, глухота и др.

    Митохондрии– отговарят за „дишането” на клетката. В тях се извършва процес, наречен окислително фосфорелиране: глюкоза и кислород влизат в контакт с веществото  аденозинтрифосфат и го разграждат до биофосфат, като при процеса се отделя енергия.

    à Нервната клетка приема, предава, запазва, преработва информация. Предаването на импулси в нервната система се базира на еднакви принципи при животните и човека.

    Видове нервни клетки

    А) пирамидни

    Б) вретеновидни

    В) звездовидни

    Г) зърнести /грануларни/

    Д) мултиполярни

    Е) псевдоуниколярни

    Ж) клетки – кошнички

    З) крушовидни

    à В еволюцията НК се разделят на различни видове във връзка с различните им функции.

    à НК има ядро, в което се съдържа генетичната информация. Зрелите НК не се делят, а броят им започва да намалява след раждането. Дневно умират минимум 50 нервни клетки от общо 10 на 11 степен броя в човешката нервна система. По-голямата част от пространството заемат друг тип клетки – глиалните помощни клетки. Те се делят на : микроглия, астроглия, олигодендроглия. Всяка група има различни функции:

    -          подпорна – защото се намират в междуклетъчното пространство

    -          защитна – участват в кръвно-мозъчната бариера. Намират се междъ мозъка и кръвоносните съдове и не позволяват на всички субстанции от кръвта да стигнат до мозъка

    -          участват в регулацията на йоните в междуклетъчното пространство, както и на биологично активните вещества /невромедиатори/.

    -          Организират, изолират и поправят възможни увреди на нервните клетки. Образуват „белези” – кисти в мозъка или съединителната тъкан /лизгар/

    -          Изработват обвивки на нервните влакна.

    Шванови клетки -  съединителни клетки в централната нервна система

    Миелин – белтъчно вещество с преносна функция. Обвива влакната на нервната клетка.

    Множествена склероза – автоимунно заболяване, при което организъмт престава да разпознавасобствените белтъци и започва да изгражда антитела срещу тях.

    Глиални клетки – от тях се образуват различни клонове на нервната система. Те не се делят – ако се деляха през целия живот, би възникнала опасност от тумори.

    2.Части на НК

    А) ядро

    Б) сома /тяло/ - цитоплазма; клетъчни включвания /органели/ : митохондрии, лизозоми, апарат на Голджи и др.

    В) израстъци

    è НК има един по-дълъг израстък, наречен аксон, който е изход за информацията в клетката. От тялото на НК излизат множество къси, тънки, богато разклонени израстъци, наречени дендрити, които са входните канали за информация към клетката. Те са много тънки и имат високо съпротивление, затова играят ролята на резистори и информацията не се връща през тях.