Образованието и педагогическата мисъл през епохата на българскто Възраждане

  •     ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СТАРА ЗАГОРА

     

     

    ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

     

     

     

    ПРОТОКОЛ №5

     

     

     

     

    Teмa:Образованието и педагогическата мисъл през епохата на Българскто възраждане.

     

     

     

     

     

     

    Изработил:Светлозара Недялкова Делчева,

    НУПЧЕ,1 Курс,Фак. №215

    Проверил:гл.ас.Катя Москова

    Подпис:

       В.Априлов е един от първите книжовници, осъзнаващи нуждата от създаване на единен български книжовен език. Той предлага за основа на литературния език да се вземе източнобългарското наречие, освен това настоява богослужението да се извършва на български език. Априлов е автор на множество научни творби, между които най-известна е книгата му „Денница на новобългарското образование”.

       Първият учител в Габровското училище е видният възрожденски деец Неофит Рилски. Във връзка с работата му като преподавател той е изпратен през 1834 г. в Букурещ, за да се запознае с взаимноучителната организация но обучение. По-късно той творчески прилага тази методика в Габровското училище и за целта съставя: „Българска граматика”, „Таблици взаимо-учителни”, „Краснописание” и др.

    След откриването на Габровското училище подобни се създават в Пловдив, Свищов, Копривщица, Котел и др. През 1840 г. Анастасия Димитрова създава в Плевен първото българско девическо училище. Заедно с откриването на нови училища се усъвършенства и процесът на преподаването, в резултат на което се появяват първите класни или средни училища, даващи по-високо образование. През 1876 г. общо в страната има близо 1500 начални училища, десетки класни училища и няколко гимназии. Появяват се и специализирани училища – в Свищов е открито търговско училище, а в Пловдив и Щип – педагогигечски училища за начални учители. Българската общественост започва да обсъжда идеята за откриване на университет.

       Още след 1835 г. с материалната подкрепа на българските общини и по всевъзможни други начини много български младежи заминават да учат в руски средни и висши училища, а много от тях получават и руска стипендия. Русия оказва значително материално съдействие и за обзавеждането на българските училища с необходимия инвентар.

       Значителен брой български младежи учат също в различни училища и университети в Западна Европа, както и в съседните балкански страни – в Букурещ, Виена, Прага, Брашов, Табор, Париж, Мюнхен, Женева, Атина и др. Много млади българи се обучават и в Бебек и в Галата Сарай в Цариград, както и в известния Робер колеж, също в Цариград.

       В резултат на бурния просветен подем се създава интелектуален елит – народната интелигенция, чието ядро са български учители, сред които са най-изявените педагози и възрожденски дейци като Найден Геров, Неофит Рилски, Ботьо Петков, Христаки Павлович и др.

       Управлението и издръжката на училищата се осъществяват от градските и селските общини. Наред с тях активно съдействие оказват също еснафските организации и църковно-училищните настоятелства. Всички парични дарения и материални помощи се разпределят и строго се контролират от избираните по демократичен начин училищни настоятелства. В българското училище през Възраждането децата и на бедните, и на богатите учат еднакво – заедно и безплатно, по една и съща учебна програма, с едни и същи учебници, там не се допускат никакви привлегии, поради което то се подкрепя от цялото общество.

       През 60-те години училищата в българските земи започват да унифицират своята дейност. Първият орган, който придобива общонационални координиращи функции по отношение на просветното дело, е Настоятелството на българската църква „Св.Стефан” в Цариград, което си е извоювало статут на отделна българска община. Тази община се превръща фактически в нещо подобно на неофициално българско правителство, което започва да координира и синхронизира училищната дейност в цялата страна. След  учредяването на Българската екзархия през 1872 г. училищната дейност започва да се контролира от нея.

       Усилията на българския народ за изграждане на своя национална просвета са съпроводени от много трудности както от страна на турските власти, така и от страна на гръцкото духовенство. По инициатива на известния турски държавник Мидхат паша, управител на Дунавския вилает, през 60-те години на XIX в. турските власти подтогвят проект за сливане на турските и българските училища. Тази реформа на практика означавала унищожаване на българските светски училища чрез приравняването им към турските религиозни мохамедански училища, които били на изключително ниско ниво, а освен това обучението в тях било на турски език. Този асимилаторски антибългарски проект е провален благодарение на протестите на цялата българска общественост.

       Ожесточена е и борбата на българските просветни дейци срещу гръцкото духовенство, което също се опитва да осуети откриването на български училища. Особено остри форми придобива сблъсъкът с гръцкото духовенство в Македония, където начело на движението за българска просвета са Димитър и Константин Миладинови, Йордан Константинов-Джинот и др. Цариградската патриаршия предприема жестоки репресии срещу тях.

     

    Килийни училища-Най-типичните български училища през епохата на турското феодално владичество са килийните.Почти до 40-те години на 19 век децата на българския народ се учат да четат и пишат в килийните училища.В продължение на близо четири и половина века робство те са единствените чисто български училища.Изменението им става много бавно.Отначало те съществуват само при църкви и манастири .Със засилването обаче на българското занаятчийство се появявят килийни училища и при занаятчийските работилници ,а също и по частните домове на ,,граматици,,и,,даскали,,.Учители в тях не са вече само монаси и таксидоти,но и шивачи,кръчмари и всякакави грамотни хора.

    С развитието на градския живот,килийните училища правят опит да се приспособят към новите образователни нужди.В програмата на някои от тях се предвижда да бъдат давани  и светски познания .Наред с частните килийни училища се появявят и обществени килийни училища,ръководени и издържани от българските общини.В тях преподават по-подготвени учители и обучението е подобрено.Въпреки че са крачка напред в развитието на образованието ни,те не могат да задавалят нуждите на на българските търговци и занаятчии от ново образование.Те си остават училища с черковно-религиозно образователно съдържание и средновековни методи на обучение.