Образованието и педагогическата мисъл през епохата на българскто Възраждане

  • След като започне да чете,ученикът изучава най-първо часослова,наречена наустница,тъй като се изучава от всеки ученик наизуст.

    Обучението по писане не винаги върви успоредно с това по четене.Има килийни ученици,станали после свещеници,които знаят да четат ,но не знаят да пишат.Писането става на панакида(изгладена четвъртита дъска с дръжка),кожа или кора от дърво.Пише се с паче,пуйче или орлово перо.Мастилото се приготвя от бъз или шикалки.(22)

    Обучението по смятане  минава за мъчна работа,която не е за всеки.Учи се –и то не във всички килийни училища –главно  събиране и изваждане и само в редки случаи умножение и деление.Означаването на числа с букви затруднява много смятането.

    Чрез,, килийната  наука,, и ,,килийното образование,,поробеното българско население поддържа будно своето верско и народностно съзнание.

    У нас килийното образование получава сравнително широко разпространиние през 17 и 18 век.Като в най-значителни просветни и книжовни центрове са градовете.

    Не само през 16,но и през 17 и 18 век. София стои на челно място по своята книжовна и школска дейност.Във Враца има също така училища и даскали още от 17век.През поменатите два века,които до неотдавна минаваха за ,,тъмна епоха,, ,се подвизават граматици и даскали и в Самоков,Сливен,Казанлък,Стара Загора,Плевен,Видин,Карлово ,Калафер  и други.Българската книжовност се поддържа през това време и в селища като Търново ,Арбанаси,Пазарджик,Плов-

    див и Асеновград,които се смятат за погърчени или намиращи се под силно гръцко влияние.

    През 17 и 18 век славянобългарската грамотност е разпространена твърде много и по селата ,особено в ония,които се намират около градовете с книжовна традиция и около манастирите.От селата отиват хора в градовете и манастирите да се учат ,а от градовете и манастирите отиват често в селата свещеници ,таксидиоти и даскали.

    В Котел има килийно училище още в началото на 18 век.Към средата на тоя век тук има общо селско килийно училище,в което се учи Софроний Врачански. По това време има килийно училище още през 17век.През 18 век има килийни училища и в Елена ,Тетевен,Ловеч,Етрополе и Панагюрище.

    Има сведения за килийни училища и в с.Хаджир или Свежен(Карловско), Стрелча,Три кладенци,Ставерци,Кунино и много други.

    Според непълни данни през 17 и 18 век в страната ни има повече от двеста и  седемдесет селища ,в които се поддържа грамотност и книжовност.При това положение съвсем неправилно е да се смята ,че тия два века са ,,тъмна епоха,,в нашето историческо развитие.

     

    Габровско училищеоткрито на 2 януари 1835 ,е първото обществено училище със светско образователно съдържание,което действа като орган на боржуазното новобългарско просветно движение .С неговото откриване започва нова епоха в развитието на българското образование-епохата на светските обществени взаимни възрожденски училища. Тая епоха трае приблизително до 1868 година,когато у нас започва да се въвежда  класно-урочна системана обучение  под името звучна метода.С откри-

    ването на Габровското училище се осъществяват идеите на Паисий,Софроний  и Берон за българското светско образование.То играе ролята на разсъдник на новобългарски взаимни училища,чрез които се разгаря процесят на българското национално пробуждане и възраждане.(31)

    За разлика от килийното училище ,в което се учат малък брой деца,с всяко едно от които се занимава учителят,взаимното училище е масово и значително по-сложно организирано.В него се учат всички желаещи деца от селището,без родителите им да плащат на учителя.Училището се издържа от обща каса ,в която се събират пари от частни дарения,вноски на еснафските сдружения,наеми от обществени имоти ,събиране на пари с дискус в църквата и други.Училището се помещава в специална сграда ,строена нарочно за това.Учителите са хора,за които учителството е постоянна професия.Те биват пазарявани от изборни училищни настоятелства и работят под нодзора на цялото селище.

    Чиновете на учениците са наредени един зад друг в голям салон ,на предния край на който има естрада за учителя.Учиниците от всеки чин образуват отделение.Най-напред стоят начинаещите ученици.Върху писалищната на предните чинове има вдлъбнатина ,насипана с пясък,по който началните ученици се учат да пишат.

    Върху стените на залата са накачени подред таблиците ,които играят ролята на днешните учебници.Те са закачени високо,за да могат да се гледат и четат едновременно от много ученици.Пред всяка  таблица има железен полукръг,който не позволява на учениците да пипат таблицата и да я цапат.

    Учителят ръководи ,надзирава и обучава децата с помощта на по-възрастните и съзнателни ученици.Най-важните му помощници са главните надзиратели, дверниците(вратарите),показателите и надзирателите.Главният надзирател се назначава всеки ден и се грижи за реда и държанието на учениците.Дверникът следи кои ученици влизат и излизат от учебната стая.Показателите помагат за обучението на начинаещите и малко напредналите ученици.Надзирателите са по-възрастни ученици ,които водят децата от къщи до училище и обратно.

    Животът и учебните занятия във взаимното училище протичат твърде механично.всичко се извършват по команда.За всяко отклонение се налагат наказания.Учениците се наказват и за незнание.

    Учебното съдържание се определя от таблиците.В тях има знания из областта на езикознанието,нравоучението ,хигиената,антропологията,физиката,географи-

    ята,аритметиката и други.След таблиците някои ученици учат българска граматика,аритметика и краснопис.

    Писането се учи заедно с четенето.Отначало се пише на пясък,после на плочи и накрая върху хартия.Обучението по четете става по синтетичната метода.Буквите се изговорят  а, бе , ве ,ге ,де  и т.н.