Ран Босилек

  • Всички творби са кратки. Причината е,че са предназначени за списание и трябва да се вместят в рамките на 1 страница. Нуждата от лаконичност предпазва автора от излишно описателство  и го стимулира динамично да развива сюжета до развръзката.

    Всички творби са в римувана и ритмизирана прозаична реч. Това улеснява не само четенето,но дори и запомнянето им на изуст.

    По-голямата част от всяко разказче се заема от диалог между героите. Тази повишена диалогичност е предпоставка творбите лесно да се поддават  на театрална реализация и те много често се разиграват като сценка по училищните тържества.

    Всички разказчета са написани в епистоларна форма. Тя е подбрана от автора не заради стремеж да бъде оригинален,а защото позволява всяко дете да се идентифицира със Смехурко или с Патиланчо.

    Всяко разказче има свой собствен конфликт,но в него задължително е залегнал комизмът. Смешното е резултат от стечение на обстоятелствата, от недоразумения между героите или от несъответствие между претенции и възможности.

    Комизмът обаче не е само забавление. Зад паравана на смешното,авторът всъщност прокарва много сериозни възпитателни идеи: за социалната значимост на труда, за силата на колектива, за отговорността в приятелството. Само че тези възпитателни идеи не се поднасят с груб дидактизъм и детето дори не усеща,че го възпитават,докато се весели

    Всеки от героите е индивидуализиран като име ,портрет,поведение,но взети заедно,Пати ланци обобщават типичната представа за всяко дете – жадно за приключения и настроено оптимистично към света.

    Написани са на великолепен български език,който е максимално доближен до живата детска реч.

    Книгата е съставена от отделни разкази,които не са свързани помежду си и всеки е самостоятелен. Всичко е написано на достъпен език,простичко и под формата на писма.В книгата е представен незабравимия герой – Патиланчо.Чрез неговите изпълнени с заразителен хумор писма до Смехурко,писателят рисува неповторимия детски свят,в който забавните игри и смехът са често последвани от сълзи,а лудориите на малките палавници  нямат край.Ран Босилек отново не набляга на образите като характеристика,а основното са действията,случките.Цари една вълшебна динамика във всеки отделен разказ,че на децата не им остава нищо друго,освен да го дочетат до края и разберат какво се е случило,какви лудории е извършил Патиланчо с вярната си дружина.Единственият ярък образ е на баба Цоцолана-тя единствена възпира Патиланчо да не прави бели,поучава го и му дава съвети.И само това!Всичко друго се базира на веселите игри на задружната дружина,на едно нормално детство,на едни нормални деца.Всички пакости завършват с добър край.Ран Босилек е наблегнал на хуморът и смешката,поднесени на добър книжовен език-римувани,в проза-достатъчно да достигнат до малкия читател.Във всяка случка,описана от Патиланчо,има лудории и пакости,но никога няма насилие или наказание.Много често и баба Цоцолана се смее заедно с патиланците на поредната щуротия. С това той набляга на това, че е против наказанието за назидание като възпитателен метод и ни напомня,че и ние сме били деца и сме вършели пакости,това е част от детството и не бива да наказваме строго децата за белите им. Тук, в разказите на Ран Босилек „Патиланци” за първи път се дава думата на децата,да разкажат за себе си,за това как се чувстват,какво искат да правят,как да играят и да се забавляват.Това е една ода на радостта  и  оптимизма в суровата житейска действителност.

     

    Всички приказки и разкази на Ран Босилек са едни безценни камъчета,чиято неугасима светлина десетилетия наред води малките българчета по чистите пътеки на правдата и красотата,укрепват вярата им в човека,в тържеството на човешкия напредък.И във всички тях има нещо общо- българската атмосфера,българската душевност.Ран Босилек е патриарха на българската детска литература-без неговите творби трудно бихме възпитавали децата си,а и за педагозите би било трудно.Той дава безценни съвети и достоен пример за това,как да съхраним и развием българското и в същото време да преминава през модерното и да достига до бъдещото поколение на България.Как с простички,но ясни думи докосва малкото сърце и го поучава,за да стане голям и велик човек.

     

     

    Литература

    1. Дамев, Д.- „За изкуството и творчеството на Ран Босилек”, 1973

    2. Лекции по Детска литература

    3. Хаджикосев, Симеон. Ран Босилек, София, 1985

    4. Янков, Н. - Български писатели за своето детство и за творчеството си за деца, София, 1978,

    5. Янков, Н. - Детство и детска литература, София, 1971