Руска класическа литература на XIX век

  •  

     

     

    И. С. ТУРГЕНЕВ

     

    „Записки на ловеца“- той се ориентира към традицията на натуралната школа. Разаквачът е близо до авторовата личност по своите черти,интереси до авторовата личност. Той не само създава соц типове, но и поставя по- универсални, философски проблеми. Подсказва не само негативното въздействие на крепостническата действителност, разкрива и таланта на руския народ- разказа „ Певци“; духовната сила на рускип народ „Живи мощи“. В тези очерци създава образа на руския Хамлет „Гамлет Щигровского уезда“. Още- интерпретира и темата за любовта в разказа „ Свидание“

    Стуктурно характерно е описанието, което чрез контраст разкрива разликите м/у хармонията и красотата в природатата и дисбаласа и грозотата в обществото. Има я и идеята за преходността, както в природата, така и в човешките взаимоотношения, изградена на базата на худ паралелелизъм, но все пак се въвежда и една романтична идея- за силата на спомена. От физ очерг Т се отдалечава и чрез психологизма- той е редуцирал бъдещия си роман.

    Типът роман на Т---------- темата за нихилизма възниква и при Т, но за разлика от Д, няма я тази библейска и християнска символика, няма го ровенето в човешката душа- момента на психологизация за Т е краен; Романите на Т са по- злободневни т.е. той откликва на всяко ново явление, което се е родило в руското общество и се опитва да го въплати в худ образи. Търси героя на времето.

    „Рудин“- новото явление тук е „руският Хамлет“, който е дворяниинът либерал, руският шиленгианец-  човек на словото, а не на делото. В самата структура на романа уст елементи са в сюжета- пристигането на героя в чужда, за него, среда(пристигането в дома на Ласунская- помещица). Завръзката- конфликт със статуковото на другите герои. Но този конфликт не намира израз както при Д (в някакви екстремални действия) а в спора( героя е убеден в своята правота, няма сблъсък м/у идеи с равна сила както е при Д- полифония. Героите на Т са по- монолитни, те не се съмняват, не са толерантни към чуждата идея, те не са я изстрадали. На ниво реторика при Т няма някакво решение, но се оказва, че все пак победител е героят на времето. Не толкова чрез някакви аргументи, а чрез своята страст, чрез ораторките си способности. Любовна интрига, роман, сюжет- специфична функция- Т девойка- тази, която винаги се влюбва само в необикновения герой, в изключителната личност. Наталия се влюбва в Рудин. Значимото е и че той не може да отговри на тази девойка. В любовта той се проявява като колеблив, нерешителен, неспособен да вземе някакво решение. Обяснява й, че той не може да я поведе със себе си, заминава и се описва неговия труден живот и опитите му да осъществи идеалите си, но той не успява да направи това. Идеята е, че за такъв човек няма място в руското общество. Така се стига до сцена в епилога, където той е изправен насред барикадата в Париж и вика с тънак гласец- той вече не е само човек на словото, а и на делото и до някъде, чрез описанието, е снижен неговия образ. Всеки разказ има епилог при Т. Чрез него се съотнасят бита и битието, мигът на човешкия живот съпоставен с вечността. Т разкрива слабите неща в характера на руския интелигент и затова в следващия си роман „В навечерието“ избира чужденец за главен герой- българина Инсаров. Т търси човека на делото (статия на Т- „Хамлет и Дон Кихот“). Отново присъства любовен сюжет- Елена Стахова трябва да избере м/у Берсенов, Шубин и Инсаров. Тя избира И и заминава с него в Италия и там умира. Тя решава да отиде в БГ  и да продължи делото на своя съпруг- да се бори за свободата на бг народ. Има мнения, че това е може би най- слабия роман на Т.

    „Дворянско гнездо“- мита за дворянското гнездо. Тургенев поставя по- философски проблеми, по- всеобхватни. Почти няма да открием спора, тук той заема по- второстепено място. Героя Лаврецки води спор с един свой приятел относно пътя на руската култура и Л използва метафората „да се оре земята“, което го извежда от човека на словодо до нивото на човека на делото- премахва се „Хамлетовия герой“. Противопоставят се два типа хора: на делото- делото като служене на прогреса, на една по- висша всеобща цел и делото като кариеризъм. Присъства в сюжета пристигането от чужбина в своето имение и започва да посещва своите съседи. И се влюбва в девойката Лиза – любовния сюжет е на преден план. Т се оказва близко до поетиката на романтизма- музика... описанията... философските идеи в интерпретацията на любовта- пристига жена му на Л, а Е решава, че на двама им не е писано да са заедно и плащат за грехове на предците си. Така тя отива в манастир. В епилога се вижда идеята за диалога м/у поколенията и темпоралността на човешките емоции изградена на фона на необятните граници на живота – кръговрата на живота като безкрайна схема на всеобщото наследство.

    „Бащи и деца“-  изобразява един реален конфликт и полемика в рус култура- м/у две култури--- утвърждаваща и разрушаваща. „У“ това е дворянската култура, а „Р“ е антикултурата на нихилистите. Заглавието насочва за сблъсък м/у поколенията. Появява се нов герой на времето- Базаров (разноочинци) Това са деца на новата култура. Новия герой на времето пристига отново в чужда за него среда- пристигането в имението на Кирсанови. Б има приятел Аркагий, който е негов ученик, завладян от идеите на нихилизма. Още с пристигането на Б в имението се поражда конфликта м/у Б и Павел Петрович Кирсаноб, чичо на А. За това и спорът заема мн важно място в творбата. Застават едно с/у друго старото и новото. Техния сблъсък засяга вс нива в културата, те се сблъскват като носители на различни философки идеи ( дворянин и разночинец; идеалист ПП- вулгарен материалист Б). Т откликва на идеите на младите хора, иска да ги разбере, но като дворянин, едтет той не може да приеме отхвърли ценностите и усеща страха от унищоженнието. .... Б вижда на един бал, където отиват с А, красивата дворянка казва „ Ах прекрасно тяло, направо да го изпратиш в залата за дисекции“ (анатомический театр- въведено от ПП, за да промени мисленето на рч, това е свързано със секуларизацията на културата.) А е шокиран. Писарев в една своя статия се опитва да оправдае Б, не защото не е цинична, а защото може да бъде обянена с това, че Б се опитва да се противопостави на красивите фрази, които се използват от роматиците. Също, че и не иска никои да навлиза във вътрешния му свят, за това не се и издава с коментари. Б има ясното съзнание, че няма любов, за неро вс сме подвластни само на либидото си. За него всичко е черно или бяло, човекът е само анатомия. За него любовна драма не може да има, защото ако една жена ти откаже обръщаш се на една страна и си намираш друга, за него е важен нагона- той не разбира духовната връзка. ППК и Б се сблъскват и като социални позиции. ППК утвърждава ценността на семейството, на общината, докъто Б отрича тези институции. Б  отрич идеята да служиш на народа си- „ Аз да умра, за да има бяла къща някакъв си Федер..., а над моя гро б да расте трева“ той няма решение как да се осъвършенства обществото. Идеята на нихилизма е – трябва да се разчисти място, а после ще измислим какво ще построим. Противопоставянето на двете дил идеи се изразява и в естетически различия- избират различни книги (Дилемата П или Бюхнер – става дума за знакофо отхвърляне на руската култура и них посягат именно върху подобни имена). Утилитарен подход имат хинилистите към културата (нужно е това, което е практически полезно) и той налага този подход чрез своето неволно налагане в/у всичко, което не съответства с неговара психологична саморефлексия. Нихилиста така реагира с/у загубата на стинския смисъл на словото, тя реагира като обновляване на смисъла.  Най- силно е засегната сферата на етиката. Т загатва за това колко опасно е отхвърлянето на вечните етични норми. През 60-те години рус них пишат статия за етиката- няма общовалидни такиа, вс е относителни и преходно с поколенията. Т за разлика от Д не доразвива до край идеяата. Той не показва, че теорията непременно ще се превърне в практика. Ако них действа само според усещанията си кое е това, което предпазва Б от престъпление- именно разграничаването на реотия от практика. Т не утъждествява морала с религията. Ако них отхвърли вс дори и това, кое става спирачка за престъпкението- Писарев предлага теорияата, че „базаров няма да открадне чужда кърпа, защото цени спокойствието си“. Това е идепята на Чернешевски в „что делат?“ - за разумния егоизъм, идея, която е загатната, но неразвита. Б не може да бъде друг освен лекар, защото не може да бъде свързан с друго освен с естествените науки.

    Етикет- Б шокира с вида си, облечен небрежно, рошав, небрежен в действията си и т.н. а ПП стриктно спазва идеите на етикета- не можеш да уважаваш себе си, а да ходиш небрежно облечен. Б, отхвърляйки етикетета, отрича самите правила на поведение- госта критикува домът, в който е попаднал. Кукшина- Б реагира остро с/у тях, з-то те не са истински нихилисти, тя непрекъснато цитира- нещо неприсъщо на нихилистите, за това и Б остро реагира. Мн важно значчение получава мотива за  смъртта и случайността- Б прави дисекция, но не си носи адски камък и се заразява с болест и умира. ФАТАЛИЗЪМ- нихилизъм идея отново мн силно заложена. Одицова (тази, в която се влюбва) и той и казва „ ах колко сте красива, а аз съм червей... смъртта ми сега идва, отречи го ако можеш“. Т е истински хъдожник, създава сложна натура, на един пълноценен човек, който отрича вс и натурата му влиза в пререз с теорията- Б се влюбва, и не може да се обърне, за да си намери друга.