Западноевропейска литература. Ренесанс в Европа (14-16 в.)

  •          Адалберт фон Шамисо, “Чудната история на Петер Шлемил”, 1814 г.;

             Байрон – “Манфред”, 1818 г.;

             Хайне – “Доктор Фауст”, 1851 г.;

    ХХ век

             Томас Ман “Доктор Фаустус”, 1947

    В. Творческа история

             Начало – 1770 г. (Период на “Буря и устрем”, Страсбург);

             “Прафауст”

             1790 – “Фауст. Фрагмент”;

             от 1799 – 1800 – пролози и посвещение;

             1806, публ. 1808 г. – “Фауст. Първа част”;

             1825 – 1831 – работа върху втората част на “Фауст”;

             край – 1831 г.

    Г. Жанрова характеристика

    Д. Структурно-композиционни особености

             Посвещение

             “Пролог в театъра”

             “Пролог в небе”

             Първа част – микрокосмос;

             Втора част – макрокосмос.

    Е. Сюжет. Философски и морално-етични планове.

    Ж. Теми, мотиви, символи.

    З. Време и пространство. (Разглеждане в сравнителен план на първа и втора част.)

    К. Персонажна система. Двойки персонажи – Фауст – Мефистофел; д-р Вагнер – Фауст; Маргарита – Елена; Хомункулус – Евфурион; Филемон и Бавкида

    Л. Гьотевият „Фауст” като програмно произведение на Европейското просвещение. Просветителска идеология и философия, заложена в творбата.

    4. Фауст в изкуството – “Фауст”, Рембранд (1606 – 1669), “Фауст и Мефистофел”, Дьолакроа (1798 – 1863), илюстрациите към “Фауст” на Петер Корнелиус (1783—1867), 1808 г.

     

    Библиография за обща ориентация:

             Гълъбов К. Гьоте. От Барок и Рококо към реализъм и Класизизъм в литературата, С., 1961.

     

    Романтизъм в Германия. Представители. Периоди и школи. Естетически принципи. Жанрове.

     

    1. Обща характеристика на Романтизма в Германия. Особености. Времетраене.

    2. Жанрова система. Специфика на романтическия роман и на романтическата новела в Германия.

    3. Основни представители и приносите им в изграждането на романтическата естетика и поетика

             Вилхелм Хайнрих Вакенродер (1773 – 1798), “Сърдечните излияния на един влюбен в изкуството монах”, 1797, „Фантазии за изкуството за приятели на изкуството”, 1799

             Лудвиг Тик (1773 – 1853)

             Братята Август Шлегел (1767 – 1845) и Фридрих Шлегел (1772 – 1829) като теоретици на Немския романтизъм. Фридрих Шлегел – фрагменти, „Разговор за поезията”, 1800. Август Шлегел – „За драматическото изкуство и литература” (1809 – 1811). Двамата издават програмното списание на немските романтици “Атенеум” (1798 – 1800)

             Новалис (Фридрих фон Харденберг), 1772 – 1801, „Хайнрих фон Офтердинген”, 1802, „Учениците от Саис”, публ. 1802, фрагменти.

             Е. Т. А. Хофман (1776 – 1822), “Фантазии по маниера на Кало”, (1808-1813, изд. 1813 и 1814). Новели – “Пясъчния човек”, “Златната делва”, “Малкият Цахес, наречен Цинобър”

              

    4. Времетраене. Периоди и школи

             времетраене – от 90-те г. на ХVІІІ в. до средата на 30-те г. на ХІХ в.

             школи – Йенска, Хайделбергска и Берлинска школа:

          Йенска школа (Йенски кръг), център – Йена, представители – братята Шлегел, Новалис, Лудвиг Тик; Ранен романтизъм. Изграждане на теоретичната база на немския романтизъм.

          Хайделбелгска школа (Хайделбергски кръг), център – Хайделберг, представители – братята Грим, Арним, Брентано. Раждане на фолклористиката.

          Берлинска школа (Берлински кръг), център – Берлин, представители – Е. Т. А. Хофман, Адалберт фон Шамисо. Късен романтизъм. Смесване на романтизъм с елементи на реализъм.

    5. Темите на немския романтизъм

             за приказните и мечтаните страни – Атлантида, Джинистан, Италия;